Мичуринска 10 - уникален български сорт, Michurinska-10

[Kiril Donov]

Време е да започнем поотделно представяне на всеки интересен смокинов сорт. Знам, че идеята, както и тези статии, сега ще бъдат изкопирани къде ли не - в нета, но какво да се прави ... няма само да мълчим, а?!

Вчера (16 ноември 2012 г.) откъснах поредната узряла смокиня от Мичуринска 10. Може да се окаже и последната, но узрели плодове по това време, все пак си е уникално явление.

Преди доста години, Серафимова ме убеждаваше, че сортът Мичуринска 10 е посредствен. Аз дълги години живях с тази заблуда, като дори я разпространявах навсякъде. Тази година обаче, вече имам и доста други сортове с великолепни плодове, с които успях да направя добро сравнение. Ето защо си мисля, че Мичуринска 10 заслужава да е първият сорт с отделна тема.

На пръв поглед, плодовете на този сорт наистина изглеждат по-обикновени. Има по-хубави плодове сред различните средиземноморски сортове. Но едно по-внимателно сравнение, показва че и тези на Мичуринска 10 си има своите достойнства:
1. Плодовете са средно едри, само при много сухи условия са дребни.
2. Кожицата на плода е нежна, лесно се отстранява, но може спокойно да се консумира.
3. В плода липсва силният вкус на смокиново мляко, може да се появи само в самия край на сезона, когато няма достатъчно слънце или ако плодовете се консумират недоузрели.
4. Вътрешността на плода има свеж и много сладък вкус. Добре узрелите плодове имат много високо захарно съдържание.
5. Много рядко се получава нацепване (отваряне) отдолу на плодовете.

Недостатъците на плодовете са по-малко:
1. Ако се консумират недозрели, вкусът им е доста по-посредствен. Затова трябва да се консумират, когато са вече доста омекнали и добре узрели.
2. В добре узрелите плодове липсват много вкусове, преобладава сладкият вкус. При много сухи условия преобладаването на сладкия вкус се засилва.

Това беше само по отношение на плодовете. По общо погледнато, Мичуринска 10 има няколко много сериозни предимства пред всички останали смокинови сортове по света.
1. В общи линии този сорт може спокойно да се приеме за най-студоустойчивият сорт за климата в България. Не е случайно, че е най-разпространеният сорт у нас, а също и в източна Сърбия, например. В София има доста големи дървета, които не измръзват никога.
2. Само и единствено този сорт е в състояние да дава винаги плодове, независимо каква е била предишната зима и колко големи са били пораженията от нея. Плододава на следващото лято, дори и след пълно измръзване до земята.
Разбира се, в по-студените райони, където редовно смокините измръзват до земята, често температурите и през лятото се явяват недостатъчни за узряването на плодовете. Поради закъснялото развитие, там узряването става много късно или не се получава въобще. А при късното узряване е възможно влошаване на качествата на плодовете, както беше описано по-горе. В по-студените райони, това влошаване е по-силно изразено.
3. Мичуринска 10 е сред най-ранните сортове. В южна България започва да зрее още в началото на август. Затова този сорт успява да узрее и на по-високи места, като София например. Там зреенето започва в края на август и през септември.
4. За разлика от повечето други сортове, плододаването винаги е обилно, с много плодни завръзи на всяка клонка.
5. При определени условия и при наличие на мъжки смокини-опрашители, Мичуринска 10 също дава и първа реколта. В южна България узрява към края на юни.

В заключение, смятам че Серафимова доста е пренебрегнала Мичуринска 10. С беглото описание, което е дала в книгите си, този сорт остава недооценен. Сортът, който има най-широка популярност в България, вероятно от столетия, би могъл да бъде по-обстойно проучен и описан. Но като знаем, че те познават добре само това, което имат в градината си, ясно е защо Мичуринска 10 едва е спомената.

При стотиците ми пътувания из цялото Средиземноморие, никога не съм срещал сорт като Мичуринска 10. Не се среща и в Гърция или Турция, в близост до границите с България. Това ме кара да си мисля, че е стар местен български сорт (вероятно единствен), възникнал преди много време по нашите земи. Поради голямото разнообразие на смокинови сортове на юг от България, никой там не е проявил интерес към нашия сорт, затова той е получил разпространение само на запад и на север.

През лятото на 2012 година, този сорт за пореден път беше в пъти по-родовит, от всички останали в моята градина. Започна да зрее преди всички и завършва поне месец след всички други. А в момента на масовото зреене на плодовете, съотношението на броя плодове, спрямо други сортове дървета, които имам с подобен размер, беше поне 5:1. Това означава, че на всеки узрял плод от друг сорт, Мичуринска 10 дава поне 5 узрели плода.

[Kiril Donov]

Хора, тази сутрин (30 ноември 2012 г.) видях узряла смокиня на едно дърво Мичуринска 10. Преди няколко дни нямаше узрели плодове, специално проверих.
Това е едно дръвче, което расте на по-закътаното ми място, където са двете ми големи Юбеи и маслината Каламата. На по-откритите места, забелязах, че започнаха да падат зелените плодове и листата, а за зреене и дума да не става вече.
Утре ще снимам узрялата смокиня и ще ви я покажа. В тази мъгла ... направо не мога да повярвам! Този сорт ми разби всички представи тази година!

[maniak]

Кире, на село Мичуринската и стоят листенцата. На другите се попариха и опадаха, тя е по-близо до къщата, но все пак може и да е от сорта?

[Kiril Donov]

В края на октомври/началото на ноември работихме на обект в Гърция. Имаше много смокини, но никъде отдавна нямаше плодове. По същото време и по моите смокини вече почти нямаше плодове. С няколко дребни изключения, единственият сорт, който продължаваше да зрее в моята градина, беше Мичуринска 10. Освен, че е много ранен, този сорт се отличава с голяма и дълга родовитост, като не само тази година, това е сортът, който приключва плододаване най-късно. Въпреки всичко, ако някой ми беше казал, че ще имам узрели смокини на дървото до декември, никога не бих повярвал.

Но ето, че това е факт. Забелязах още вчера, че има узрели плодове. Днес за съжаление вече се вижда, че студеното време в последните дни е дало отражение и е започнал листопад. Все пак, насладете се на последните смокини за сезона!

[ivo_nekitov]

КУЛТ, КУЛТ!!!!

С Юбеята на заден фон кърти не мивки, а целия водопровод!
Уникална година.

[maniak]

Уникално!

[ivo_nekitov]

От цялата работа... ако жена ми разбере, ще поиска развод, ама ще поръчам 200-300 орехчета и ще направя разсад напролет. Ба.ти уникалната палма, смокините са ОК и голямо постижение, но тияя листа на заден план просто ми " подкосяват колената" - не съм кой знае колко опитен, но асоциацията сс кокос е 1:1..

[maniak]

Иво, ти внимавай да не поиска развод и заради тайната информация на Йочката от метеофорума В кръга на шегата разбира се

[maniak]

Ето от къде тръгна Мичуриснката след меката зима тук, най-ниска темп. на 2 метра –17.0 градуса. Там откъдето избива беше под снега по време на студа. Ето на голяма снимка, че не си личи много, иначе http://maniacc.snimka.bg/nature/ekzotic ... 463129.big

[maniak]

Листа мутанти на Мичуринската, снимка от 19.05.

[Kiril Donov]

В Пловдив има узрели смокини Мичуринска 10 от може би 2 седмици. В Асеновград е същото. Висят по дърветата и никой не ги бере. На пазара също няма. Тия хора слепи ли са?

Едва от днес и моите дървета могат да се берат. Въпреки, че плодовете в Пловдив ми се видяха блудкави на вкус, от моите съм доста доволен. Нямат лятната захарност, но са по-сочни и с много приятен вкус. Значително по-едри са от втората реколта. Заради оплождането, сега ясно се усещат семките вътре. Ето няколко кадъра. Правих ги с телефона на сумрак, та качеството доста куца, за което се извинявам.




Нещо, което много ме изненада тази година е, че на най-голямото ми дърво Мичуринска 10, плодовете за втората реколта навсякъде излизат по два броя на всеки възел, вместо по един плод. Досега не съм забелязвал такова нещо. Утре ще огледам и останалите ми дървета от този сорт, за да видя дали са с по един или с по два плода на възел. Интересно ми е, дали единият ще се окаже "мъжки" или и двата ще си узреят?
Някой има ли подобни наблюдения? Пламен?

[plamen]

Това явление се забелязва при някои италиански сортове.Обаче се случва почти всяка година и е по-скоро нормално отколкото необичайно за дадения сорт.При Мичуринската не съм чул да има такава "опция" .Киро,както знаеш ,аз нямам Мичуринска 10 при мен,но другата седмица ще обходя съседските смокини и ще огледам.... Интересно наистина....и доста би нараснал добива,ако всички узреят нормално.http://www.masseriaficazzana.it/varieta_fichi.asp

[Kiril Donov]

Тази година определено се очертава като годината на смокините. Реколтата, още от първата ръка е много добра. Ето снимка от днес.



А за втората ръка, май тази година важи принципът "двойно или нищо". Аз залагам на двойно!
Много интересно тази година е, че най-голямото ми дърво от Мичуринска 10, образува по два плода на всеки възел по клонките. Странното е, че тази година и черешите в района масово бяха (и още са - късните) двойни. Повече приличаха на женски дупета, отколкото на череши. Всеки плод е разделен на две, с две отделни по-дребни костилки.
По-малките ми дървета от Мичуринска 10 нямат такава склонност. Едва 10-20% от възлите имат по два плода. От другите сортове смокини, около 20% плодове по двойки има единствено на cv. Black Donov (Plam.R.).
Днес случайно открих, че и част от първата ръка също е по двойки, както се вижда на втората снимка, по-надолу.

[Kiril Donov]

Преди малко обиколих цялото опитно поле. Както очаквах, сериозна първа реколта има само по Мичуринска 10. Тук-там има и по жълтата (с работно име Hardy Yellow - до изясняване на сорта). Едва се намира нещо и по Брънсуик (Brunswick). Всичко от Black Donov, Izmir, Brown Turkey и над двайсет други сортове, всички плодове от първата им ръка изпадаха на земята. Дори сортът Махмуд-Дана, така прехвален от Серафимова заради юнската си реколта, дори и този сорт няма нищо сериозно като плодове. Него даже утре го унищожавам, защото не струва и пукната пара!
В общи линии ситуацията с първата реколта е подобна всяка година, като понякога има малко плодове и по останалите сортове. Но почти всяка година Мичуринска 10 има добра първа реколта и още по-добра втора реколта.



Известно е, че навсякъде местните видове и сортове са най-приспособени към местните условия. Смокиновият сорт Мичуринска 10, като наш местен сорт от столетия, напълно го потвърждава. За разлика от повечето средиземноморски сортове, той винаги дава добри реколти. Плодовете узряват много рано, което е в идеален синхрон с нашия климат и с горещото и сухо време през август. Средиземноморските сортове зреят по-късно, което за топлия климат там не е проблем, но при нас често по това време започват дъждове и част от реколтата се компрометира.

Ето това набрах тази сутрин. Това е от първата реколта.Имаше поне още толкова, но ги оставих на дървото, защото не успяваме да ги изядем. Вече 4-5 дни берем така, а ще има и за поне още седмица или повече. За съжаление, птиците вече ги откриха и започнаха да кълват тук-там по плодовете.
След 5-10 август започва да зрее основната реколта.



Ето това е най-голямото ми дърво Мичуринска 10. Преди имах и по-големи, но се бях настроил, че не е хубав сорт и ги извадих. От едно такова дърво берем доста големи количества смокини. Всъщност, Мичуринска 10 и в това е най-добър сорт. От всички сортове в колекцията ми, този е най-родовит.
Всички снимки от темата, които съм публикувал, са от това дърво. И всички набрани и снимани плодове са само от него.



Каквото критично съм казал някога за Мичуринска 10 - връщам си думите назад! Днес, докато хапвахме смокини осъзнах, че вкусът им никак не е посредствен, както пише Серафимова. И въпреки внушителната ми колеция от смокинови сортове, ако не е Мичуринска 10, в някои години може и да не хапнем смокини.

[chicholyubo]

Ще си поръчам и аз една за тест