Плодът на всички видове от род Ficus е смокинята (syconium), разширен, месест и кух отвътре, с голямо количество нагъсто разположени цветове по вътрешните му стени. Същинските плодове са миниатюрните завръзчета, които се образуват от тези многобройни цветове.
Проблемът е, че тези цветове се появяват във вътрешността на смокините. Те никога не се показват на света, както например розите или други цветове. Как тогава се опрашват?
Ето това е странното при тези растения. Смокинята (Ficus carica) и още няколко близки видове образуват два типа плодове: ядливи смокини (Фиги) и мъжки смокини (Каприфиги, Caprifigs). Мъжките смокини (Каприфиги) са приемник за смокиновият опрашител - смокиновата оса Blastophaga, която снася яйцата си в женските цветове на Каприфигите, които имат къси плодници. Мъжката смокинова оса расте, размножава се и умира вътре в мъжкия плод (Каприфиг), в който се е излюпила. Женската оса е тази, която излиза извън Каприфига през отвора (окото, остиола), събирайки много прашец в това време. Тя отлита в търсене на нов плод в подходящия етап на развитие, където да снесе яйцата си.
Къде е уловката? Женските оси снасят толкова много яйца във всеки Каприфиг, че много малко или никой от женските цветове в тях не успява да произведе семена. Но Еволюцията се е погрижила да подсигури успешното размножаване на вида.
При женските смокини (Фиги), растенията и плодовете изглеждат точно както мъжките смокини (Каприфигите), но с две важни разлики: нямат мъжки цветове и плодниците на женските цветове са дълги, което възпрепятства осите да снесат яйцата си в тях. Когато женската оса влезе в ядлив плод (Фиг), започва отчаяно да се лута и да търси подходящи женски цветове. Но не намира такива. Докато се рови между цветовете вътре в плода, тя разпръсва мъжкия прашец, който е събрала по себе си от мъжкия плод (Каприфиг). Така става опрашване и оплождане на женските цветове. След опрашване, всеки плод ще произведе от няколко стотин до няколко хиляди семена, в зависимост от сорта. Не е голямо постижение за отделната смокинова оса, но е доста добре за смокиновия вид. В крайна сметка, този начин на съвместно съжителство е от полза и за смокинята и за смокиновата оса. Има достатъчно Каприфиги, за да се изхранват и размножават осите, както и достатъчно ядливи плодове, които произвеждат семена, а те дават началото на много нови растения - Фиги и Каприфиги.
От полза е и за хората. Плодовете-Каприфиги (мъжките смокини) обикновено са сухи, гъбести и с лепкав сок. С една дума - неядливи!
А дългите плодници на женските цветове в ядливите плодове (Фиги) се развиват до сочна, месеста маса. С повече късмет (в зависимост най-вече от сорта) лепкавият сок липсва и се получава вкусен плод, вместо нещо, което бързаш да изплюеш. Малко животни биха яли плодовете-Каприфиги, но почти всички, включително и хората с удоволствие хапват от ядливите плодове (Фиги). Семената от плода преминават през храносмилателната система на животното, след което се разпръсват навсякъде в природата и при подходящи условия - прорастват.
Каприфигите (мъжките смокини) обикновено раждат три реколти на година, наречени Профики (Profichi), Мамме (Mamme) и Маммони (Mammoni).
Ядливите смокини (Фиги) раждат две реколти, наречени Бреба (Breba) и основна реколта (main crop).
Ядливите смокини (Фиги) се разделят на три типа:
1. Смирна (Smyrna), смокини, които се нуждаят от опрашване, за да дадат изобщо някаква реколта.
2. Обикновена смокиня (Common fig). Не се нуждаят от опрашване, за да дадат реколти. Повечето културни сортове попадат в тази група. Например сортовете Блек Мишън (Black Mission), Браун Търки (Brown Turkey), Селест (Celeste), Брънсуик (Brunswick) и Адриатик (Adriatic).
3. Междинна група или Сан Педро (San Pedro). Смокини, които не се нуждаят от опрашване за първата реколта (Бреба, Breba), но се нуждаят от опрашване за основната реколта (в повечето случаи).
Истината е, че хората все още имаме много да учим за всеки сорт и като цяло за смокините. Има твърде много неизяснени детайли, така че са възможни и нови открития.
P.S. Умишлено на много места добавих и международно приетите названия при смокините (в скобите). Така се надявам да ви улесня при четенето на чуждоезични статии, както и се надявам да повдигнем нивото на българския читател.
Мъжки смокини (Каприфиги) от сорта Brunswick. Забележете, че са по миналогодишната клонка, т.е. това е първата реколта (Профики).
Разрез на мъжка смокиня (Каприфиг).
Плод на мъжка смокиня (Каприфиг) със смокинови осички Blastofaga.
Ето как осичките Blastofaga влизат през отвора на плода.
Тук се вижда размерът на смокиновите оси Blastofaga.
Ако затворим няколко клонки с мъжки плодове в една найлонова торба за 48 часа, резултатът е такъв. Осичките излизат от плодовете и умират в торбата. Вижда се, че броят им е значителен, т.е. във всеки плод-Каприфиг има десетки осички.
(само да кажа че,при разрез на някой мъжки сортове смокини(още докато са злени),вътрешността е плътна, по това могат да се познаят, то се вижда и от снимките де).
